Раджа йога е единия път за осъществяването на йога, чрез развитието на потенциалните сили на човека и придобиване на контрал върху психичните способности с помощта на волята. Раджа йога, се състои от осем етапа, през които се пречистват тялото и ума, в процеса на разгръщането на душата, потенциала на ума и достигане до единение с Бог.
Първата част е яма или това са ограниченията, които включват пет универсални, морални принципа, чрез които се преодоляват низшите прояви в човека и се изкореняват злините.
Ненасилие – трабва да обичаме всички живи същества, защото сме създадени от един творец – Бог. Всяко живо същество има едно и също право да живее. От тук произлиза и концепцията за вегетарианството, но то не е достатъчно, за да се спази тази морална норма. Ние трябва да имаме чистота на мислите си, защото всяко действие се ражда първо в ума. Човек прибягва до насилие, когато се чувства безсилен и има слаба воля. Животът на един човек е свързан с живота на всички останали и трябва да се стремим да си помагаме един на друг безкористно, да направим хората около нас щастливи.
Правдивост – ако човек живее в лъжа, той не е способен на единение с Бог. Истина трябва да има в мислите, думите и делата ни. Когато изричаме лъжа, ние подхранваме и поддържаме тази лъжа с част от нашата енергия, защото това, което твърдим реално не е истина и няма собствена енергия. Така човек, колкото повече лъже, губи от енергията си и се разболява.
Невземане на чужда собственост – не трябва да завиждаме за притежанията на другите и на всяка цена да се стремим да имаме всичко, което те имат. Тези желания водят до престъпления. Устояването на изкушнията и намаляване на физическите потребности ни дава спокойствие и свобода.
Умереност във всичко – Човек не трябва да изпада в крайности. Не трябва да лети нито много високо, нито много ниско, средният път е най-верният.
Отказ от притежания – Трупането на вещи е излишно, ненужно и ни прави алчни. Презапасяването, с цел обезпечаване на своето бъдеще, говори, че нямаме достатъчна вяра в Бог и себе си. Човек не трябва да има очаквания за нищо и от никого, за да не бъде разочарован и нещастен.
За разлика от универсалните морални норми, които са в основата на Яма, Нияма включва правила за индивидуално поведение и пречистване чрез самодисциплина.
Чистота на тялото, мислите, словото и ума. Физическата външна и вътрешна чистота се постигат чрез добри хигиенни навици, асани, пранаяма. Но по-важна е чистотата на ума, да го освободим от разтройващите го емоции- омраза, гняв, страх, алчност, гордост и нечисти мисли. Важна разбира се и чистотата на храната и средствата, чрез които тя се придобива. Всеки има право на личен избор що се отнася до храненето. Според мен не само йогите, но всички хора трябва да се придържат към вегетарианството. Много са причините, но основно защото човек не е хищник и храносмилателната му система чисто физиологически е като на тревопасните животни. У хората е заложено в психиката да са вегетарианци, ако видим едно бяло, пухкаво зайче, то ние ще поискаме да го погалим, а не да го изядем (за разлика от някой хищник). А ако ни предложат купа с узряло, кехлибарено грозде няма да откажем. И другата основна причина е, че докато има убийства на хора и животни, човечеството не може да премине на по-високо еволюционно ниво.
Удовлетвореност – Човек трябва да е доволен от това, което има и да благодари за него. Неудовлетвореният ум е неконцентриран и губи връзката с Бог. Задоволството и спокойствието ни карат да се чувстваме щастливи, доволни и сигурни.
Аскетизъм– В днешно време не можем да говорим за аскетизма на йогите от древността. Но трябва да преусмислим поведението на консуматорското ни общество, от което сме част и ние. Трябва да водим природосъобразен начин на живот, да пазим чистотата на природата, природните ресурси и биоразнообразие.
Обучение и изучаване философията на йога. Това е всъщност самообучение и усъвършенстване на човек. И не само това, но и прилагане на наученото на практика, което ни помага да излезем от трудни ситуации, да решим, възникналите проблеми. Знанието има начало но няма край. Чрез самопознанието разбираме природата на своята душа и се приобщаваме към божественото.
Осъзнаване на абсолюта – Нашите действия са посветени на Бога, защото всичко произхожда от него, всичко има божествен произход, на нас нищо не ни принадлежи. Това е важно не само да се осъзнае, да се говори, но и да се подкрепи с действия, ако искаме душата ни да постигне пълното си развитие