Йога и хранене

Храната е едно от най-важните условия за съществуването ни на физически план. Вселената е ментална, животът е разумен и в този план за всички живи същества на Земята има храна, която е навсякъде около нас. Но дали се храним здравословно, дали използваме благата и даровете на природата? Повечето хора не се замислят какво слагат в устата си, в забързания ритъм на деня – най-често каквото им попадне пред погледа от някоя закусвалня или магазин, където се предлагат мазни, тестени закуски от бяло брашно, всякакви вафлички, пастички, сладки, пълни с консерванти. А вечер най-често полуфабрикати и други набързо приготвени храни. Може да се каже че повечето от нас се грижат по-добре за автомобилите си, отколкото за собственото си тяло, защото никой не би сипал в колата си вода вместо бензин – ще се повреди, но иначе се храни с нездравословна храна, вредна за тялото. В статия на „National Geographic” за България, от началото на миналия век, американски журналист пише следното: „Българите се грижат много добре за своите животни, хранят ги с най-полезното от пшеницата – триците.”
В храненето е причината за много заболявания, от които страда съвременния свят – сърдечни, на храносмилателната, опорнодвигателна, нервна система, затлъстяването. Дори и досега смятани за генетични заболявания като аутизъм например (според най-нови изследвания е установена връзка между нарастващия брой деца, родени с аутизъм, и храните замърсени от пестициди и ГМО). Получава се така, че приемаме много калории, а продължаваме да сме гладни, защото на клетъчно ниво, не приемаме необходимите витамини и минерали – стомахът ни е пълен, но клетките ни са „гладни” и не могат да функционират правилно.
Храненето е важно, не само на физически план. Тялото е храмът на човешката душа. Човек каквото яде, в това се превръща. Не случайно в осемстепенния път на раджа йога, храненето заема важно място в Нияма. Ако искаме да променим живота си, да се развиваме духовно, то една от първите стъпки, това е храненето. Храненето е навик, който се създава в детството от родителите, затова ако ние възпитаваме у нашите деца правилни хранителни навици, то бъдещите поколения ще бъдат улеснени. Така постепенно за едно, две поколения може да се промени начина на хранене. От друга страна знаем, че навика се превръща в нрав, а нравът в характер и ако искаме да променим нещо у себе си, трябва да започнем от вредните навиците. Разбира се това зависи от съзнанието на всеки един човек, от волята и самодисциплината.
Колкото по проста е храната ни, толкова по-добре. Естествено отгледани, пресни продукти, без химикали и ненужна преработка. Не са ни необходими сложно приготвени ястия, които с часове се обработват термично и се унищожават всички полезни вещества. Консервираните, обработените и предлагани в заведенията за бързо хранене, а понякога и в къщи, храни са вредни за здравето. Те са мъртви, лишени от каквато и да е вътрешна енергия и за да ги усвои организмът трябва да вложи от себе си енергия, което води бавно до разрушаване на нашите органи и системи. Всичко, от което имаме нужда го има в природата – вода, плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки, семена, билки.
Ако искаме да сме здрави трябва да се храним с вегетарианска – жива храна, такава, която ни зарежда с енергия за живот. Концепцията за вегетарианството е в основата на йога, още в първият принцип от Яма – ненасилие над друго живо същество. Знаем също така, че растенията са единствените в природата, които чрез процеса фотосинтеза преобразуват водата и въглеродния диоксид (с помощта на слънчевата енергия и хлорофила), в органични вещества, кислород и водород, без които животът на земята би бил немислим. Така че първичния източник на хранителни вещества са растенията, животните са вторичен източник ( самите те се хранят с растения или с други растителноядни животни).
Ако повече хора станат вегетарианци ще се разрешат и много екологични проблеми. Знаем, че в много държви, като САЩ например, се отглеждат изкуствено милиони крави за месо, в лоши условия, натъпкани в тесни пространства. Установено е, че те са едни от основните замърсители на въздуха, а също така, за да се изхранват се изсичат ежегодно хиляди декари земи, за да се посеят зърнени храни за тях. С това зърно, с което се хранят кравите, може да се реши проблема с гладуването в Африка.
Храненето според йога е най-природосъобразното, поддържа тялото здраво и жизнено, а умът бистър и работоспособен. Освен качеството на храната, важно е и количеството. Трябва да се храним умерено, според нуждите си, да не преяждаме, да променим консуматорското си поведение и да не се презапасяваме с храна, която после изхвърляме. В йога енергията има три свойства – Гуни. Животът около нас, действията, мислите ни, храната съдържат трите Гуни, които са в равновесие. Според тях храната бива – сатвична, раджастична и тамастична.
Сатвичната храна е най-чистата и за препоръчване. Тя пречиства тялото и ума, хармонизира енергията, дейсвия ни са уравновесени, целенасочени и разгръщаме целия си потенциал. Тази храна е лесно смилаема, създава усещане за ситост, дава жизненост, спокойствие на ума, премахва умората. Това са пресните плодове и зеленчуци, зърнени култури, пълнозърнест хляб, варива, ядки, семена, мляко, масло, прясно сирене, мед, билки и др.
Прекаляването с Раджастичната храна нарушава равновесието между ума и тялото. Умът е неспокоен, често сме гневни, превъзбудени, реагираме първосигнално. Тук се включват силно пикантните, горчивите, киселите, консервираните храни, различни стимуланти като черен чай, кафе, тютюн и др.
Тамастичните храни са най-вредните, тамас буквално означава тъмнина. Употребата им води до недостиг на енергия, объркване, забавяне, депресия и засилват инертността. Намаляват съпротивителните сили на организма, умът е песимистично настроен, водят до отрицателни емоции и нечисти мисли. Не са препоръчват, особено за занимаващите се с йога. Тук се включват месо, риба, морски дарове, яйца, алкохол, упойващи вещества, ферментирали храни, стари и обработени храни, съдържащи консерванти, замразени храни.
Всеки от нас се намира някъде по своя път на духовно развитие. Всеки има право на личен избор по какъв начин да живее, как да действа, какво да мисли, с какво да се храни, как да взаимодейста с околните, как да възпитава децата си. Но винаги трябва да знае, че от всяко негово решение, действие или бездействие зависи бъдещето му.

Веселина Стойчева